Участието на двамата родители има решаващо значение.
Моята практика, свързана с лечението на зависими от дроги подрастващи показва, че може да се разчита на успех само ако родителите подкрепят и участват заедно с пациентите в изпълнението на терапевтичната програма. Много напрежение и трудности възникват от това, че много от родителите нямат необходимата грамотност и култура, за да партнират с лекаря и с детето по време на лечението, въпреки желанието им да помогнат на своите деца.
Трябва да призная, че въпреки усилията ми, не съм успявал винаги да убедя родителите, и най - вече бащите, да проумеят колко важно е сътрудничеството между детето - пациент, родителите и лекаря. С настоящия текст ще се опитам отново да направя това.
Важната роля на родителите при лечението се състои не само в разбиране и положително отношение към желанието на детето да се освободи от болестната зависимост. От тях се иска на практика да провеждат самото лечение. Това означава: да осигурят квалифицирана лекарска помощ, надзор върху поведението на детето, непосредствено да участват в изпълнението на терапевтичната програма, да осигуряват пари и да полагат много други грижи, от които в голяма степен зависи успехът при лечението.
Практиката показва, че голяма част от зависимите от дроги юноши – около 90 % искат да се разделят с наркотиците. Приблизително такъв е процентът и на тези, които искат да се лекуват. Повечето от тях с помощта на родителите си се включват в различни терапевтични програми. Резултатите обаче не са задоволителни. Не повече от 30 % успяват да се освободят от наркотичната зависимост. Причините за това са много, но основната е една – желанието е по-скоро една декларация за разделяне с дрогата. Още преди приемането на терапевтичната програма младежът или девойката поставя редица условия, свързани с дневния режим, което обрича на неуспех и най-добре подготвената индивидуална лечебна програма.
Повечето от лекарите сме убедени, че за лечение на зависимостта не може да се говори в тесен медицински смисъл. За да се постигне целта на терапевтичната програма, трябва да се мине през няколко етапа, в които ролята на родителите е изключително отговорна.
Трябва да се знае, че терапевтичната програма трае най-малко една година. В края на първата година може да се говори за освобождаване от зависимостта – (излекуване), при условие, че пациентът не е употребявал дроги и си е възвърнал социалното функциониране в съответствие на възрастта.