
Моят опит в лечението на подрастващи и млади хора, които имат зависимост от наркотици и алкохол показва, че те са съгласни да потърсят помощ от лекар специалист само за да преодолеят създадената физическа зависимост, която се изявява с така наречената абстиненция.
Това е синдромът, който възниква при спиране на приемането на психоактивното вещество и се проявява с мъчителни болки в ставите и корема, повръщане, усещане за студ, изпотяване, сърцебиене, треперене на ръцете и цялото тяло, безсъние и други много мъчителни физически симптоми.
Повечето млади хора са убедени, че ако лекарят им помогне и успеят да се освободят от тези мъчителни усещания, после сами могат да се справят със зависимостта.
Много често те предприемат категорични опити да спрат употребата на наркотика или алкохола, но не успяват. Тогава, по-често родителите им, а понякога и сами, търсят медицинска помощ и са склонни да приемат лечение.
В тези случаи, още при първта среща с пациента, извършвам обстоен преглед на физическото му състояние, назначавам лабораторни изследвания и преди да предложа моята лечебна програма, държа да изясня с него и родителите или неговите близки следните два важни въпроса: какво искат от мен като лекар специалист и какво очакват от лечението.
На тези въпроси най-често получавам следните отговори:
От пациента - След спиране на приема на психоактивното вечество, към което има зависимост, да няма болки, да може да спи и да възстанови физическите си сили.
От родителите - Да спре да приема наркотици или да не пие алкохол, да спре да ходи по цели нощи с компании, да не изнася и да продава от къщи вещи, да не бъде агресивен и да се отнася към тях (родителите) и към братчето или сестра си добре, да тръгне отново на училище или на работа.
След това се опитвам да им разясна, че постигането на траен резултат в лечението на зависимостта не се изчерпва само с преодоляването на абстиненцията, че за да се постигне освобождаване от зависимостта, е необходимо време, разбиране и търпение, както от пациента така и от неговото обкъжение. Освен това, много настоявам да се разбере, че ако приемът да сключат с мен терапевтичен договор, пациентът и родителите трябва да вървят в една посока – тази която се задава от лекаря специалист.
Програмата за лечението трябва да е само една – тази която е предложена от лекаря и приета от пациента. Много често в хода на изпълнението на лечебната програма, пациентите започват да изменят най-често установения дневен режим и си позволяват редукция на дозите на предписаните медикаменти - поведение, което предопределя неуспех на лечението и затова то да трябва да бъде прекратено.
Моите условия, за да приема консултирането по време на лечението, най-обобщено могат да се представят така: Първо: Пациентът да постъпи по моя препоръка в специализирано отделение за лечение на зависимости на специализирана болница за срок до един месец и под контрола на специалистите там да проведе курс детоксикация. Така ще му бъде гарантирано безболезнено преминаване периода на абстиненция, както и ще му бъде оказана помощ от други лекари специалисти, психолози и медицински сестри, обучени да се грижат за болни с такива специфични съсотяния. Там той ще има възможност да преосмисли своето поведение за в бъдеще и да отговори преди всичко сам на себе си дали иска наистина да се освободи от създадената зависимост.
Ако пациентът отказва да постъпи в болница , предлагам лечение в дома, но при спазване на няколко основни изисквания: Кои са те?
- 15 дни пълна изолация от приятели (не само наркомани или алкохолици). А това означава да не излиза от къщи, да не приема гости в дома си, да не пипа телефона.
- Заедно с някого от родителите си след 15-тия ден да отиде в друго населено място (село, малък град) за 25-30 дни;
- По време на цялото лечение (в болница, в дома или в друго населено място) да изпълнява стриктно изготвената за него индивидуална лечебна програма.
Негово право е (на пациента) сам да избере (най–добре заедно със своите родители) мястото на лечението
(болницата или в дома, селото или малкия град), но при строго спазване на основните лечебни принципи, приети от нас в неговата терапевтична програма.
Второ: В лечебната програма не се разчита само на лечение с медикаменти. Основното в нея е онова, което ще се прави за да промени пациентът отношението си към приемането на психоактивни вещества. Усилията в програмата са насочени към изваждането на дрогата или алкохолът от ценностната система на пациента.За постигането на тази цел се налага съвместните усилия на родителите, лекарят и пациентът да продължат 5-6 месеца. През това време трябва те да поддържат редовно контактите с лекаря, да се подобрят атмосферата в семейството, да се създаде нова приятелска среда.
Трето: Психическата зависимост (влечението) е разтройството на психиката, което изисква изключително внимание много продължително време след прекратяването на приема на наркотичните вещества или алкохола.
Именно това разтройство става причина често пациентът да се връща отново към употребата на наркотични вещества. Затова при възникване на силно желание за приемане на психотропни вечества или алкохол трябва незабавно да се търси отново помоща на леркаря.
Трябва добре да се разбере, че за освобождаване от създадената психическа зависимост е необходимо много време.
Времето трябва да се използва от пациента и семейството за да се промени неговият начин на мислене, да се създадът нови интереси, нова приятелска среда. Важно е да му се осигури подходяща трудова и образователна заетост.
Основно през този етап е да се поддържа искреното и силно желание на пациента да се откаже от дрогата или алкохола – от една страна и от друга – контролът и помощта на родителите. Ролята на лекаря сега е значително по-малка отколкото през първия етап от изпълнението на лечебната програма.