Доктор Робин Кели е многостранно развита личност. Той е семеен лекар, но се изявява и като писател, лектор и музикант. Има издадени няколко албума. Като лектор той е обичан заради своя лек и спонтанен стил…
Робин Кели се оказа мой колега - лекар, на моята възраст роден 1951 г.
Според него пациентите трябва да бъдат възприети като истински партньори в собственото им лечение и за всеки човек е необходимо да бъде създаден индивидуален лечебен план, почиващ на уникалните му възможности.
Според д-р Кели в съвременните рецепти липсва една важна съставка – душевността на човека, който търси помощ.
Книгата на Кели „Човешката ДНК. Aнтена към Вселената” ме впечатли не толкова с богатството на синтезираното в нея научно познание, а с нещо друго - неуловимя усет на автора за същността на човека и човешкото.
И така, ще направя опит да извлека онези пасажи от книгата, които според мен са наситени именно със синтеза на човешкото за човека. За сега тази формулировка ще ми върши работа.
"Ролята ни на лечители е огледално отражение на ролята ни на родители. Първо, осъществяваме емпатична връзка с човека, който търси нашата помощ, за да го насочим. Второ със задълбочаването на връзката ни и с отворени към него сърца, ние споделяме мисли и отговорности до мига, в койтто трябва да се оттдръпнем, докато отново не потърсят помоща ни. В практиката на дълбочинното изцеление често ни се налага да преосмислим детството си, за да се примирим с обстоятелства, свързни с евентуално насилие или изоставяне. Проумявайки мотивите на насилниците или на онези, които са ни изоставили, ние вече сме в състояние да им дадем своята прошка - на тях и на себе си. Вече се знае, че травмииращите събития от детството и неприятните преживявания в периода на нашето съзряване са изключително важни, дори ключови фактори за развитието на разнообразни хронични заболявния в по-късния етап от живота ни. Като си дадем сметка, че тези времеви цикли са самоповтарящи се и истински фрактални, ние получаваме възможност да изцелим раните от миналото си, чрез действията си в настоящето. И тъй като най големите травми са по-скоро емоцонални, то тогава и изцелението трябва да се базира на емоциионални истини и състрадателно намерение. Традиционните вярвания подсказват, че един пълен циикъл на баланс обхваща около тридесет години. След това започва следващият цикъл. Така следващите ни тридесет години ни дават възможност да се насочим отново към проблемите и травмите от миналото. Много често пътят към това ни се посочва от действията и поведението на нашите деца, а и от нашето собствено поведение катo родители. На шестедесет години започва нов цикъл, когато се учим да бъдем баби и дядовци.“