• д.м.д-р Ч.Карабаджаков

Алкохол плюс дрога – абстиненция до месец-два


Интервю с д.м. д-р Карабаджаков за LEXMEDICA NEWS

Д-р Чавдар Карабаджаков е роден в гр. София. Завършил е Медицински факултет на Медицинска академия в София. Специализирал е Психиатрия, Социална медицина и Здравен мениджмънт, Мениджмънт на риска, Болничен мениджмънт. Има придобита научна и образователна степен „доктор“ по медицина. В периода 1981 – 1983 г. е Научен сътрудник по медицинска психология в Научно изследователски институт за младежта (НИИМ) – София. От 1983 – 1992 г. е зам. главен лекар на ОРБ (сега УМБАЛ) Бургас; в периода 1992 – 1995 е директор на Районен център по здравна информация; от 1995 до 1999 г. – директор на Районен център по здравеопазване(РЦЗ)- Бургас; от 1999 до 2006 г. – директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас; в периода 2006 – 2008 е общопрактикуващ лекар; от 2008 до 2012 г. е управител на „МБАЛ Средец“ ЕООД – гр. Средец, Област Бургас. От 2009 до 2016 г. е главен асистент, преподавател по Психиатрия и Медицинска психология в Университет „Проф. д-р Асен Златаров-Бургас – в Медицински колеж и във Факултет по обществени науки, специалност „Социална педагогика“; от 2016 до 2017 г. е директор на медицински център „Черноморец“ ООД, гр. Черноморец. През 2017 г. д-р Карабаджаков основава Наркологична консултация „Д. м. д-р Карабаджаков“.

– Д-р Карабаджаков, поводът да се обърна към Вас е едно съобщение, което се появи в медийното пространство преди няколко дни. То се отнасяше за ваш пациент на 14 години, с наркотична и алкохолна зависимост едновременно! Възрастта на детето и двете зависимости предизвикаха у мен ужас, страх, гняв, несигурност за утрешния ден. Опитах се да си представя детето, родителите му, средата… Замислих се за обществото ни като цяло, защото това е едно от нашите деца! Радвам се, че приехте поканата на LexMedica News за разговор и много ми се иска да Ви помоля да бъдете възможно максимално изчерпателен, за да може младежи и семейства, които имат този проблем, след като прочетат мнението на специалиста, да бъдат по-информирани и склонни към започване на терапия. Нека да започнем с това – каква част от младите хора посягат към наркотика или към алкохола? В коя възраст са най-уязвими? За да страда от зависимост едно дете едва на 14 години, на колко години е започнало да приема дрога или алкохол?

– Още преди 10 -15 години на нас, специалистите, ни беше известно така нареченото „олевяване“ на началото на употребата и злоупотребата със спиртни напитки. С този термин се означава тенденцията за намаляване възрастта на първите контакти с алкохола и възрастта на началото на заболяването – няма значение как ще го наречем – алкохолна болест или алкохолна зависимост. Същата тенденция се очерта и за началото на злоупотребата с психоактивни вещества (дрогите) и за наркотичната зависимост. Още тук трябва да подчертая, че алкохолът има същия адитивен ефект като други мощни наркотици от опиоидния вид като например хероина.

Системни статистически изследвания за разпространението на злоупотребата с наркотици и алкохол сред младежта в страната не са правени отдавна. Правени са отделни ограничени проучвания, които разкриват, че първи контакти в ученическата възраст с алкохола имат деца на 10-13- годишна възраст. Така при едно наскоро проведено изследване авторите съобщават, че над половината от момчетата и момичетата между 10 до 19 години вече са посягали към алкохола (62,6%).

Мой пациент на 16 г. признава, че пиенето е на мода сред съучениците му. Самият той не е привърженик на твърдия алкохол, но първата си бира е изпил на 15 години. Друг пациент на 17 г. твърди, че за първи път опитва алкохол на 14.

Според учениците не е особено трудно да си купиш алкохол и без да имаш навършените, предвидени в закона, години.

Аналогични са сведенията от провежданите фрагментарни проучвания за злоупотребата с психоактивни вещества и наркотичната зависимост. Има съобщения, че в някои училища в страната всеки трети ученик поне веднъж е пробвал наркотично вещество. Така например в сравнение с 2003 г., през 2007 г. употребата на марихуана сред учениците (по показателя ”употреба“ поне веднъж в живота), е нараснала от 27,1 на 30,3%. По данни специалистите, работещи в Детските педагогически стаи, през 2013 г. приблизително 10 % от разпространяващите и употребяващите наркотици са на възраст от 8-14 години.

Това са наистина много тревожни тенденции, които засягат здравето и бъдещето на най-уязвимите – подрастващите.

– Дали ще е удобно да споделите на колко години е бил най-малкият Ви пациент, без да навлизаме в подробности?

– Най-малкият мой пациент със създадена комбинирана зависимост към марихуана и алкохол беше на 13 г. Детето имаше изразена форма на гранично разстройство на личността.

Трябва да се знае, че не всички деца, които са пробвали някакъв наркотик, в това число и алкохол, развиват зависимост. За да се стигне до зависимост, имат значение множество фактори, като генетична предразположеност, дефекти в развитието на личността и особено факторите семейна и социална среда.

– Кога казваме, че има създадена зависимост?

– За създадена зависимост може да се говори, когато вече е налице абстинентен синдром. В този случай има физическа зависимост, тъй като симптомите са телесни – изпотяване, треперене, болки в корема, и много други такива крайно тежки физически усещания. Психическата зависимост се изразява със силно влечение към употреба на психоактивно вещество, влечение, което не може да се контролира. Тя се проявява понякога самостоятелно, но винаги съпътства физическата зависимост.

– Колко време обикновено изминава, преди да се развие трайна зависимост към алкохол и/или наркотични вещества?

– Създадена веднъж, зависимостта винаги е трайна. Времето, необходимо за създаването на зависимост, е различно. Към различните наркотици зависимостта се развива също за различни срокове от началото на злоупотребата в зависимост от конкретното вещество, но и в зависимост от възрастта и състоянието на организма. Колкото по-малка е възрастта, толкова по-бързо се развива зависимостта. Най-демонстративен е примерът с марихуаната. Към нея срокът за създаване на зависимост е по-продължителен (даже се спори дали изобщо се създава физическа зависимост). Но когато пушенето на марихуана се комбинира с алкохол, дори той да е само бира, се наблюдава бързо поява на абстинентен синдром (месец – най-много – два след началото на комбинираната консумация на алкохол заедно с дрогата).

Още по-кратки са сроковете, ако пушенето на марихуана се съчетае със смъркане на хероин или комбиниране с някакви други психоактивни вещества – екстази, кодеин, кокаин и т.н.. Имаме случаи на абстиненция при 18 г. пациент за седмица след началото на комбинираната интоксикация.

– Кога деца и млади хора се обръщат към Вас за помощ?

– Моят опит в лечението на подрастващи и млади хора, които страдат от наркотична и алкохолна зависимост, показва, че те са склонни да се обърнат за помощ към лекар специалист най-вече за да преодолеят създадената физическа абстиненция. Това е синдромът, който възниква при спиране на приемането на психоактивното вещество, и се проявява с мъчителни болки в ставите и корема, повръщане, усещане за студ, изпотяване, сърцебиене, треперене на ръцете и цялото тяло, безсъние и други много мъчителни физически симптоми.

Повечето млади хора си мислят, че ако лекарят им помогне и успеят да се освободят от тези мъчителни усещания, по-нататък ще могат да се справят със зависимостта. Една част от тях опитват да се справят сами, вземайки „категорично“ решение да спрат употребата на наркотика или алкохола, но това не винаги е възможно. Тогава, по-често родителите им, а понякога и самите те, търсят специализирана медицинска помощ и са склонни да приемат лечение.

– Защо според Вас се колебаят и отлагат толкова дълго? Дали защото омаловажават проблема, или не вярват в медицината, или изискват анонимност, или по някакви други причини?

– Характерно за младите хора, особено за децата в ученическа възраст е, че те въобще не осъзнават проблема. Не приемат зависимостта като болест. В повечето случаи наивно смятат, че могат да се откажат сами, когато решат. Наркотиците и алкохолът заемат главно място в тяхната неоформена още ценностна система. Повечето от тях защитават ревностно избрания начин на живот с наркотици, алкохол и съответните компании, които изместват всякакви други интереси, включително пълноценното участие в учебния процес. На преден план са грижата за набавяне на наркотиците и алкохола, често с цената на кражби, изнасяне и продаване на вещи от дома, участие в мрежата на наркоразпространението.

Това поведение много бързо влиза в противоречие със закона и всички негативни последици.

– Как постъпвате Вие, когато млад човек със зависимост прекрачи прага на кабинета Ви?

– Още при първата среща се опитвам да внуша доверие и сигурност на младия човек със зависимост. Опитвам се да създам диалог помежду ни. Диалогът е от значение за по-нататъшната ни дейност. Разбира се, обстойният преглед на физическото му състояние и лабораторните изследвания са задължителни. Винаги, преди да предложа моята лечебна програма, държа да изясня с потърсилият помощ и неговите родителите или близки два важни въпроса: Какво искат от мен като лекар специалист;? Какво очакват от лечението?

– И какво най-често искат и очакват от Вас пациентите, респективно родителите им?

– Пациентите най-често искат да не изпитват болки, да могат да спят, да възстановят физическите си сили след спиране на психотропното вещество или алкохола. Родителите пък искат детето им да спре да приема наркотици или да не пие алкохол, да спре да ходи по цели нощи с компании, да не изнася и да продава от къщи вещи, да не бъде агресивно и да се отнася към тях или към братята или сестрите си добре, да тръгне отново на училище или на работа.

– И какво им казвате Вие, след като получите отговорите им?

Опитвам да им разясня, че постигането на траен резултат в лечението на зависимостта не се изчерпва само с преодоляването на абстиненцията, че, за да се постигне освобождаване от зависимостта, е необходимо време, разбиране и търпение както от пациента, така и от неговото обкръжение.

Освен това, много настоявам да се разбере, че ако приемат да сключат с мен терапевтичен договор, пациентът и родителите трябва да вървят в една посока – тази която се задава от лекаря специалист.

Програмата за лечението трябва да е само една – тази която е предложена от лекаря и приета от пациента.

Много често в хода на изпълнението на лечебната програма пациентите започват да изменят най-често установения дневен режим и си позволяват редукция на дозите на предписаните медикаменти – поведение, което предопределя неуспех на лечението и затова се налага то да бъде прекратено.

Моите условия, за да приема консултирането по време на лечението, най-обобщено могат да се представят така:

Първо, пациентът да постъпи по моя препоръка в специализирано отделение за лечение на зависимости на специализирана болница за срок до един месец и под контрола на специалистите там да проведе курс за детоксикация. Така ще му бъде гарантирано безболезнено преминаване през периода на абстиненция, както и ще му бъде оказана помощ от други лекари специалисти – психолози и медицински сестри, обучени да се грижат за болни с такива специфични състояния. Там той ще има възможност да преосмисли своето поведение за в бъдеще и да отговори преди всичко сам на себе си дали иска наистина да се освободи от създадената зависимост.

– Ако пациентът откаже да постъпи в болница?

– Тогава предлагам лечение в дома, но при спазване на няколко основни изисквания:

Първо - 15 дни пълна изолация от приятели (не само наркомани или алкохолици). Това означава да не излиза от къщи, да не приема гости в дома си, да не пипа телефона.

– След 15-я ден, заедно с поне един от родителите си да отиде в друго населено място (село, малък град) за 25-30 дни. По време на цялото лечение (в болница, в дома или в друго населено място) да изпълнява стриктно изготвената за него индивидуална лечебна програма.

Право на пациента е сам да избере (а най-добре заедно със своите родители) мястото на лечението (селото или малкия град) но при строго спазване на основните лечебни принципи, приети от нас в неговата терапевтична програма.

Второ, усилията в програмата са насочени към изваждането на дрогата или алкохолът от ценностната система на пациента, а не да се разчита само на лечение с медикаменти. Основното в нея е онова, което се прави, да промени отношението на пациента към приемането на психоактивни вещества. За постигането на тази цел се налага съвместните усилия на родителите, лекаря и пациента да продължат минимум 5-6 месеца. През това време трябва те да поддържат редовно контактите с лекаря, да се подобри атмосферата в семейството, да се създаде нова приятелска среда.

Трето, психическата зависимост (влечението), е разстройство на психиката, което изисква изключително внимание много продължително време след прекратяването на приема на наркотичните вещества или алкохола. Именно това разстройство става причина често пациентът да се връща отново към употребата на наркотични вещества. Затова при възникване на силно желание за приемане на психотропни вещества или алкохол, трябва незабавно да се търси отново помощта на лекаря!

Трябва добре да се разбере, че за освобождаване от създадената психическа зависимост, е необходимо много време. Времето трябва да се използва от пациента и семейството, за да се промени неговият начин на мислене, да се създадат нови интереси, нова приятелска среда. Важно е да му се осигури подходяща трудова и образователна заетост. Основно през този етап е да се поддържа искреното и силно желание на пациента да се откаже от дрогата или алкохола, от една страна, и от друга – контролът и помощта на родителите. На този етап ролята на лекаря е значително по-малка, отколкото през първия етап от изпълнението на лечебната програма.

– Бяхте изключително изчерпателен, за което Ви благодаря! Много ми се иска да попитам какъв процент от потърсилите помощ стигат докрай – изпълняват програмата и стигат до отказване от зависимостта?

– Твърде рано е да се определи процентът на успешно завършилите лечения на моите пациенти. За излекувани според психиатричните стандарти се приемат случаите на пълен отказ от наркотици или алкохол за три години след приключване на лечебната програма. Консултативната ми дейност започна преди около една година. Затова засега можем само да отчитаме междинни резултати. По мои изчисления те засега са около 30% и това са тези, които изпълняват терапевтичната програма без прекъсване и без внасяне на каквито и да било изменения до нейния край.

– Какво е Вашето послание към младите хора със зависимости и техните родители?

– Към децата, юношите и младежите: Не заменяйте вашия пълноценен живот за дрога!

Към родителите и учителите: Подайте на децата си и вашите ученици навреме ръка! Без вашата помощ още в началото, при първите признаци на интоксикация с алкохол или наркотични вещества, шансовете за успех на всякакви последващи лечебни процедури намаляват прогресивно с изтичащото време. Затова съм избрал за лого на моята консултация пясъчния часовник. Часовникът, който показва ограниченото време, с което разполагаме за спасението на зависимия подрастващ млад човек.

Желаещите да се свържат с д-р Чавдар Карабаджаков могат да го направят на тел: +359 887 574 900.

#наркозависимост #ИНТЕРВЮ #дрКарабаджаков

140 преглеждания

  Burgas, Bulgaria       karabadjakovchavdar@gmail.com      +359 887 574 900